Васил Тончев До преди серията от последователни избори за парламент броят

Васил Тончев

 

До преди серията от поредни избори за парламент броят на дейните гласоподаватели у нас гравитираше към 3,2 милиона души. С въвеждането на машинното гласоподаване и строгия надзор върху практиката за закупуване на гласове, изборното тяло се сведе до доколо 2,6 милиона души.

 

Данните от извършеното социологическо проучване демонстрират, че твърдо решилите да гласоподават на 2 април са с 2-3% повече, което е към 100-150 хиляди гласоподаватели. Това демонстрира, че в случай че не се намесят други фактори, на идващите изключителни избори до урните ще отидат към 2,7 милиона гласоподаватели. 

 

Търсейки отговор на въпроса, какво може да се е трансформирало на политическата сцена за последните шест месеца, би трябвало да тръгнем от формалните разлики. Свидетели сме на обединяване на две от парламентарните партии с заявена дясна ориентировка и подобен политически профил и поява на три значими политически субекта: обединяване на леви формирования дружно с деятели от Социалистическата партия; партия от изявени специалисти, отделили се от «Има подобен народ» и обновяване на активността на някогашна ръководеща партия Национална движение „Симеон Втори".

 

Резултатите от проучването демонстрират, че към този момент обединяването ПП-ДБ се приближава до поддръжката, равна на аритметичния общ брой, получен от двете обединения на предходните избори, само че не провокира резултат на привличане на нови гласове (25,7% от действителните гласове).

 

Бившите ръководещи и спечелили на последните избори ГЕРБ-СДС удържат първото място с поддръжка от 27,4%. Очертава се третата позиция още веднъж да е на Движение за права и свободи – 11,7%. «Възраждане» също стоят покрай резултата си от предишните избори с 10,6%, изпреварвайки Социалистическата партия.

 

Декларираната поддръжка за Българска социалистическа партия е 9,7%, само че би трябвало да имаме поради, че напрежението вътре в електоралното й ядро плюс появяването на съперник в този бранш може да докара до спомагателни разбърквания в границите на предизборната акция.

 

Според получените данни, изброените пет партии/коалиции могат да бъдат сигурни, че ще участват в идващия парламент. Има обаче още три политически субекта, поддръжката за които може да преодолее бариерата от 4%.

Това са Коалиция «Левицата!» (3,9%), «Български Възход» (3,7%) и «Има подобен народ» (3,1%).

 

Интересът на левите гласоподаватели към новото обединяване е огромен и явно тази групировка може да запълни отворилата се ниша. «Български Възход» и «Има подобен народ» не престават да търсят своята еднаквост и предизборната битка ще покаже дали напъните им ще се увенчаят с триумф.

 

Внимание заслужават още Коалиция «Заедно» (1,2%), лидирана от двама водещи специалисти, напуснали Има Такъв Народ, и новата поява на Национална движение „Симеон Втори" (0,9%) в политическото пространство. Въпреки че са надалеч от изборната преграда, с получената поддръжка и експертния си капацитет двете обединения съставляват интерес за коалиране с по-големи политически субекти. 

 

Логично в изискванията на парламентарна рецесия президентската институция да придобие статута на незаобиколим фактор. Неслучайно президентът и вицепрезидентът получават най-високо доверие измежду политическите персони у нас. Сред останалите водачи на политически обединения не следим обилни разминавания сред доверието към личността и към това на организацията, която управлява. 

 

В хода на всяка предизборна акция е значимо коя партия ще си построи облика на евентуалния победител. Данните от проучването демонстрират, че съгласно 33,8% от гласоподавателите най-вече гласове ще завоюват ГЕРБ-СДС. 21,4% пък са на мнение, че спечелили ще са ПП-ДБ. Знаем, че постоянно има конформистки избор, който следва спечелилите.  

 

За страна като България няма по какъв начин обществената тематика да не е в центъра на внимание във всяка предизборна битка. Сериозни опасения, че материалното им положение може да се утежни до степен да са усложнение да се устоят, имат 51,9% от пълнолетните българи. Само 30,1% считат, че няма да стигнат до това състояние.

 

Няма по какъв начин този индикатор да не въздейства на настройките на гласоподавателите. Интересно е, че макар тежките социлани проблеми, хората с десни убеждения (26,3%) са повече от тези с лява оринтация 17,4%). Това може би се дължи на обстоятелството, че двете водещи политически обединения се дефинират като десни. Разбира се, можем да създадем и извода за настоящото положение на лявото политическо посланичество. 

 

Въпросът за това, кое държавно управление би превевело България по-успешно през рецесията, не получава еднопосочен отговор. Лек превес имат от ПП-ДБ с 21,0% поддръжка против 19,0% за ГЕРБ-СДС. Това демонстрира, че съгласно повече гласоподаватели партиите на смяната имат повече допирни точки с останалите политически субекти. 

 

Идеята за смяна на формата на държавното ръководство и превръщането ни в президентска република има задоволителен брой почитатели за слагането й в общественото пространство – 22,1%, само че напълно незадоволителни с цел да бъде призната - 53,3% отхвърлят подобен вид. 

 

Въпросът за приемането на еврото като разплащателно средство у нас от идната година отпадна от единствено себе си. Високата инфлация и очертаващият се бюджетен недостиг вършат тази стъпка невъзможна.

 

Остава да търсим аргументите за обезценяването на валутата ни. Не са за подценяване и опасенията на жителите за предстояща далавера с цените при такава смяна. Явно държавните институции би трябвало да изградят съществени превантивни ограничения, в случай че желаят да успокоят и предразположат публичното мнение.

 

 

1. ИМАТЕ ЛИ ДОВЕРИЕ НА СЛЕДНИТЕ ПОЛИТИЦИ (ЛИЧНОСТИ)?

(отговор «ИМАМ ДОВЕРИЕ»)